Скорост на каяка

Въпросът „Колко е бърз този каяк?” всъщност няма лесен отговор. По-важният въпрос е „Мога ли да поддържам с този каяк добра скорост продължително време и с малко усилие?” Скоростта на каяка е относително понятие. Тя зависи от това колко сме силни и издръжливи, от нашето умение да гребем ефективно, от това дали седим комфортно, от веслото, от вятъра, вълнението и дори солеността на водата. Затова няма да намерите никъде скоростта на кану или каяк като характеристика, изразена в км/час. Същото е като да се питаме: каква скорост вдига този велосипед? Все пак, един и същ гребец ще оцени разликата в скоростта на два различни каяка при определени условия. В този случай може да се каже, че дизайнът на лодката е определящ за скоростта. Най-важните елементи на дизайна по отношение на скоростта са дължината (L), ширината (W), гладкостта на каяка, общата му площ, която е под водата (водоизместимост) и неговата форма.

• Дължина на ватерлинията на каяка (L):

Колкото е по-дълга ватерлинията, толкова е по-голяма корпусната скорост на лодката. Корпусната скорост (Кс) е понятие, което характеризира максималната скорост, която теоретично достига лодката, преди вълните, които се образуват при носа и кърмата да ограничат по-нататъшното нарастване на скоростта. Корпусната скорост характеризира съпротивлението на водата (различно е от триенето). На практика тя може да бъде надмината, но мускулното усилие, необходимо за това е значително и нараства експоненциално. Състезателите, например я превишават.
Уилям Фройд дава следната приблизителна формула за корпусната скорост във възли:
Кс = 1.34 x L^1/2.
Оттук следва, че напр. лодка, дълга 5 м. ще има корпусна скорост 10 км/час.
Два пъти по-дълга лодка ще има само 42% по-голяма корпусна скорост. Но два пъти по-дългата лодка ще генерира и два пъти по-голямо триене с водата. Тоест за да достигнем тази 42% по-голяма корпусна скорост ще ни е нужно повече от 42% по-голямо усилие.
Корпусната скорост е само един от показателите, които се взимат под внимание от дизайнерите при проектирането на лодки. Изваден от контекста, той е безсмислен. Ако поставите къщата си на вода и започнете да гребете с весло, няма да се придвижите по-бързо и от най-бавния каяк. А къщата Ви със сигурност е по-дълга и от най-дългия каяк, значи има по-голяма корпусна скорост. Вие просто няма да доближите дори малко корпусната скорост, да не говорим да я надминете.

• Ширина при ватерлинията на каяка (W):

Триенето е най-важния фактор, ограничаващ скоростта до достигане на корпусната скорост. То е достатъчно малко, за да не го усетим, когато се движим съвсем „лежерно” но нараства линейно с увеличаване скоростта до един момент, когато започва да нараства пропорционално на квадрата на скоростта. Намаляването на ширината е един от начините, които се използват, за да се увеличи скоростта на каяка. Това води до намаляване на площта на каяка, която е под вода, и с това до намалено триене. Рядко ще срещнете единични каяци, дълги над 5.10 м. със ширина повече от 56 см. Дълъг каяк, който е същевременно сравнително тесен, има голяма корпусна скорост и триене „в нормата” и за бога, е бърз. Често се използва съотношението L/W, за да характеризира колко един каяк е „фин”. Един ICF K1 състезателен каяк е широк едва около 46 cm (при ватерлинията и по-малко) и има съотношение дължина/ширина 11:1, което позволява на гребеца да превиши 2 пъти корпусната скорост. В този смисъл увеличаването на дължината на каяка е добре за увеличаване на скоростта, стига това да не доведе до съществено увеличение на площта, което пък да Ви забави. Намаляването на ширината е добре за намаляване на триенето, но има все пак физическо ограничение, защото трябва да можете да седнете в лодката нали?

• Водоизместимост:

По-голяма водоизместимост, означава по-голяма площ на каяка, която се намира под водата, а това води до увеличаване на триенето. По-лек каяк ще стои „по-високо” над водата. При една и съща дължина на два каяка, този който има по-малка водоизместимост, ще е по-бързият. В този смисъл по-лек гребец ще може теоретично да развие по-голяма скорост със същия каяк.

• Гладкост на корпуса:

Освен че изглежда шик, гладкият корпус означава по-малко триене. До голяма степен затова каяците от фибростъкло и карбон/кевлар са предпочитани пред техните полиетиленови събратя. Възможността да поддържаш по-висока скорост с не голямо усилие е особено ценена при продължителни преходи. Възможността да поддържаш по- висока скорост на определена дистанция (да „набримчиш” каяка) може да те доведе навреме до брега. Този фактор е и единственият, който не влиза в борба с такива като стабилност, маневреност, държане на прав курс, пригодност за превъртане на каяка и др.

В заключение можем да приемем с голямо приближение, че колкото по-дълъг и тесен е каяка, колкото е по-лек и по-гладък, толкова ще е по-бърз.