Каякът е малка, задвижвана с човешка сила лодка. Той е оригинално създаден от местните обитатели на арктическите области, като айну, алеути и ескимоси, които са го използвали (и още използват) за лов във вътрешните езера, реки и крайбрежни води на Арктическия океан, северно – Атлантическия, Берингово море и северния Тих океан. Тези първи каяци са били построени от съшити животински кожи, най-често тюленови, върху рамка от п
арчета дърво, донесено от водите. Археолозите са намерили доказателства, че каякът се използва от поне 4000 години.
Думата „каяк” означава в превод от инуктитут (езици, говорени в Канада, разновидности на езика инуит) „лодката на мъжа” или „лодката на ловеца” и каяците на местните са личната сила на мъжа, построени с помощта на жената, така че да паснат идеално на телосложението на мъжа и да имат максимална маневреност. Специална кожена връхна дреха, „туйлик” се е използвала за да се нахлузи на кокпита, запечатвайки по този начин водонепропускливо лодката. Това прави възможно „ескимоското превъртане”, благодарение на което гребецът заедно с лодката, като едно цяло, могат да се обърнат отново нагоре с главата. Нали се сещате, че малко ескимоси могат да плуват, след като това не много здравословно при температури на водата около 0°C. От гледна точка на практикуващите каяк, не може да става дума за „преобръщане”, ако още си в лодката, дори да си надолу с главата.
Модерната версия на туйлик се нарича spraydeck, облича се преди да се влезе в каяка и може да се откачи с едно движение от него, ако искаш да го напуснеш.
Сега каяците се произвеждат от високо – технологични материали, използвани също така в направата на яхти и в самолетостроенето. Много трудно се е оказало за ранните европейски изследователи да наподобят дизайна на оригиналния каяк, тъй като всеки един се е различавал от другия. Строителите са използвали намерен материал и мерките на собственото си тяло, за да създадат комфортен каяк. Напр. дължината е била 3 пъти разтегът на разперените ръце, ширината – равна на ширината на задните части + два юмрука и т.н.
В дизайна на модерния каяк е залегнало разбирането на хидродинамиката и материалознанито а компютърни програми изчисляват множество диференциални уравнения, за да се определи напр. центъра на плаваемостта и тежестта. И все пак това, което дава финалната оценка на „лодката на мъжа” и днес е усещането на гребеца за стабилност, скорост, маневреност, ефективност и способността и да държи прав курс. Традиционните каяци се делят сега, в зависимост от къде е взаимстван дизайна, на три типа: байдарка – от Аляскско и Алеутско морета, чиято овална форма и многобройни чупки и придават вид на дирижабъл; северно – гренландки каяци, с по-малко чупки и елегантна форма, чиято палуба се издига в краищата на носа и кърмата; източно-гренландски каяци, които са подобни на западно-гренландските, но са-по тесни за гребеца и с по-рязко издигащ се нос.
Модерните каяци са еволюирали в множество специализирани типове, които могат широко да се определят в зависимост от тяхното приложение на: морски каяци, каяци за бързи води (или реки), каяци за сърфиране, състезателни каяци (за спокойна вода, бързи води или слалом), каяци за поло. Също така се произвеждат много хибридни типове, които са добили широка популярност с наименованието recreational (за забавление) каяци. От всичко това можете да се досетите, че „лодката на мъжа” отдавна е допуснала жената в себе си, след като вече не се налага да се използва изключително за лов на тюлени в полузамръзналите води.